Валс на раздяла

Влакът пристигна на гарата, откъдето слязоха две жени. На едната от тях можеше да се дадат около тридесет и пет години – тя получи целувка от доктор Скрета, а другата, която бе целуната от Бъртлъф, изглеждаше по-млада и беше стилно облечена с дете в ръце.

– Моля ви, уважаема госпожо, покажете ми вашето момченце – каза доктор Скрета. – Никога не съм го виждал!
– Ако не те познавах толкова добре, щях да си помисля друго – засмя се госпожа Скрета. – Вижте! Има родилно петно на горната устна точно като твоето!
Госпожа Бъртлъф погледна към Скрета и почти извика:
– Вероятно е вярно! Когато бях тук за лечение изобщо не съм го забелязала!
А Бъртлъф триумфално заяви:
– Това е невероятно съвпадение; позволявам си да го нарека чудо. Господин доктор Скрета връща здравето на жените и принадлежи към редиците на ангелите; той оставя своя знак при децата, които са видели света благодарение на него. Не е просто родилен белег — това е ангелски знак!

Жаждата за възхищение никога не угасва. Да вземем например Свети Симеон Стълпник: той построил стълб в пустинята с малка площадка най-отгоре, където било невъзможно да седиш - само прав стоеж бил разрешен. Той прекарал живота си там и цялото християнство със замирало уважение наблюдавало този удивителен подвиг — човекът сякаш надскачал границите на възможното. Святият може да бъде сравнен с Гагарин от III век! Желанието за признание не е смешно; то всъщност предизвиква симпатия. Човекът копнее за внимание държи хората близко до себе си; той чувства необходимостта им и няма как да живее без тях.

Свети Симеон Стълпник остава сам върху един квадратен метър стълб но все пак остава свързан с човечеството! Умствено усеща милиони очи вперени в него; присъства във всички тези умове и това му носи радост. Той представлява величествения пример за любов към хората и животa сам по себе си.

Не предполагате мила госпожице колко много прилики има между нас — всеки носим в себе си по един Свети Симеон Стълпник който продължава да бъде важната част от нашата природа до ден днешен.