Зюлейка Добсън или Оксфордска любовна история

Макс Биърбом е не само изключителен автор, но и сатирик, театрален и литературен критик, есеист и забележителен карикатурист. Той остава в историята на англоезичната литература под прозвището „несравнимият Макс“, което му дава Джордж Б. Шоу, както и с легендите за привързаността на неговия ментор Оскар Уайлд към него.

Успехът на Биърбом произтича от комбинацията между неговото творчество и уникалността на личността му – той е признат денди. Основният принос на писателя към концепцията за дендизма се състои именно в този роман, публикуван през 1911 г. Наричан ту бурлеска относно живота в Оксфорд, ту блестяща сатира върху университетската среда и аристократичните обичаи; понякога пък представлява смешно-лирична история за цената, която културата плаща за своите мечти.

Романът носи името на главната си героиня – внучката на ректора от оксфордски колеж, очарователна млада жена с фатална красота, която пристига в университета. Нейното присъствие предизвиква истинска лудост у студентите – едно напълно мъжко общество – довеждайки до сериозни последствия... Това ли е трагедия? Не точно; по-скоро става въпрос за висока комедия представена със завладяваща проза.
„Зюлейка Добсън“ неизменно попада във всички класации за най-добри романи написани на английски език през времето и фигурира в списъка с образци предложен от Харолд Блум в книгата му „Западният канон“.

Вирджиния Улф отбелязва, че стилът на Биърбом черпи много вдъхновение от личния му чар и отличителният белег върху литературата остава фактът, че духът му пронизва всяка дума при този „принц“ в своята област.