Призракът на Александър Волф

В този роман Газданов демонстрира своето майсторство в стила. Основната тема на произведението разглежда произхода на спомените.

Разказвачът, който е белогвардеец, научава от публикуван биографичен роман, че неговият предполагаем войнишки жертва – Александър Волф – всъщност е жив. Това откритие го потресава дълбоко, подобно на чувствата му към Елена. Оцелелият Волф се е сблъскал със смъртта и вече не изпитва никакви угризения; той завладява всички около себе си и не проявява състрадание към трагедиите, които причинява. Разказвачът среща издателя на романа и му споделя за инцидента с Волф, а издателят с тъга коментира, че много хора биха били щастливи, ако разказвачът беше целил по-точно.

На 16 години през 1919 г. той участва в гражданската война като танкист от белогвардейците. След поражението им успява да избяга заедно със своята част от Крим до Истанбул. По-късно се премества в Шумен, където посещава специализирана гимназия за руски бежанци и там завършва средното си образование.

През 1923 г., той става част от потока руски емигранти към Париж и влиза в редиците на около 50 000 свои сънародници. В столицата работи първо като чистач на локомотиви, след това като механик при Ситроен и впоследствие прекарва години наред като шофьор на нощно такси. Посещава лекции по литературознание, социология и икономика в Сорбоната.

Най-известните му романи включват:

- "Вечер при Клер", издаден през 1929
- "Нощни пътища", публикуван през 1941
- "Призракът на Александър Волф", излязъл през 1948