Мандрагора

„Мандрагора“ представлява интересен синтез на две основни течения в италианския театър. От една страна, тя черпи вдъхновение от „Учената комедия“, наследила класическите традиции, а от друга – изразява народния дух, характерен за Комедия дел Арте. Както самият Макиавели подсказва в пролога си, вероятно пиесата е основана на реална ситуация от живота във Флоренция. Вероятно е била актуална и резонирала с новелите на Бокачо. Но зад смеха, който цели да „облекчи горчивините“, се крие сурова и проницателна идея, която трансформира комедията в сатира.

Този дълбокомислен политик, представител на един цял исторически период и професионален държавник и историк, ни оставя произведение, което Волтер описва като: „Само то може би струва колкото всички творби на Аристофан.“

Светозар Златаров