През моите очи

Д-р Темпъл Грандин започва да говори едва на три години и половина, като до този момент общува основно с помощта на писъци, цвърчене и шумолене. През 1950 година е диагностицирана с аутизъм и медицинските специалисти препоръчват на родителите й да я изпратят в психиатрична институция. В книгата си „Разкриване: диагноза аутист“ тя споделя своята история, описвайки как "намерила пътя си от дълбините на мрака". Тази книга предизвикала огромен интерес, тъй като преди нея повечето експерти и родители смятали диагнозата аутизъм за почти равносилна на загуба на шансовете за успех в живота.

Темпъл Грандин се утвърдила като един от най-значимите автори и оратори по въпросите около аутистичния спектър.

Имам достатъчно информация, за да разбера, че все още съществуват много родители и дори професионалисти, които вярват, че „ако човек е получил диагноза аутизъм, той ще остане такъв завинаги“. Това убеждение поставя много деца с такава диагноза в безрадостни обстоятелства – както беше при мен след ранното ми диагностициране. Тези хора не осъзнават, че симптомите на аутизма могат да бъдат адаптирани и контролирани. Аз обаче съм убедена и сама представлявам доказателство за това колко възможно е подобрението.

Темпъл Грандин
от „Разкриване: диагноза аутист“