Изкуството на пожара

Натрупаните емоции и внезапни метафори бурно изригват в стихотворенията, принуждавайки думите и образите да се издигнат. Поезията на Николае Опришан притежава толкова плътна и динамична структура от изображения и състояния, че авторът – независимо дали осъзнава или не – се опитва да ги освободи навън, но те остават натрупани пред вратата в един своеобразен хаос, докато не решат коя първа да излезе. Така обширното платно, което той тъче или по-скоро бродира като средновековен майстор на гоблени, става още по-впечатляващо; бодовете са стегнати един до друг като гладка пролетна водна повърхност, напомняща за мистичните езера с техните дълбоки тайни.

В крехките забранени светове на Николае Опришан загадката играе роля на вторична същност – тя не е просто приказна интрига, а по-скоро начин за автора да предостави на читателя възможността самостоятелно да избере какво най-силно го впечатлява и сам да изгражда своя редица от преживявания и чувства във всяко стихотворение.

Особено интересно е фактът, че именно с тази книга Опришан дебютира пред българската публика (това е третото му произведение след Румъния), като всички стихотворения всъщност формират едно цяло – еклектично и разнородно със своите остри ъгли и ръбове. Читателските мисли могат лесно да се захванат за тях, надничайки към скритите кътчета на душата.