Итанесиес

„Аз съществувам в толкова отдалечено бъдеще, че то ми изглежда като минало – остаряло и избледняло.“
С.Кржижановски ‘Работни бележници‘

Подобно на Лесков, Кржижановски е считан за „незабелязаният гений“, сравняван с Едгар Алан По, Кафка, Гогол и Александър Грин. Неговата стойност става ясна едва 40 години след смъртта му, но той винаги е знаел, че ще се посвети на писателството. В неговата философия на условността изпъкват две основни идеи: разнообразието на историята и реалното присъствие на човека в нея. Малко отклонение от обичайния си път можело да го сблъска с редица значими фигури от европейската култура през 20-ти век, които по това време живеят в Париж – Модилиани, Пикасо, Аполинер и Бретон. Вероятно именно неизвестността му тогава го спасява от вечен забвение както много творци пред него.

В биографията му са останали малко данни, което оставя широко поле за въображението. Поначално прозата му е интензивна и динамична - разпиляна из множество теми и стилове на писане. Той е затворен човек, потопен във свои мисли и несъвместим със своето време – характерно за големите художници. Има силен усет към музиката и е запленен от Бетовен и Шопен. Още докато учи в гимназията попада под влиянието на Кантовата „Критика на чистия разум“, а по-късно намира вдъхновение у Шекспир – верният приятел който защитава интелекта му срещу метафизичните страхове.

Тази книга включва шест разказа и две новели с богат експериментален реализъм , философско-фантастични мотиви и антиутопии. Темите варират около пространството (‘Квадратурин‘), където телата трябва да съществуват притиснати — “едновременно тясно и нещастно”, предимствувайки пустотата над празнотата. Човекът живеещи в оскъдното пространство от осем квадратни метра мечтае за безкрайност, но я вижда със страх да не се окаже пуста; той губи връзката си с света заради материалните вещи около себе си; необходимо е да ги освободи - дори само чрез старинен книгоразделител - преди да тръгне из мрачните улици търсейки вдъхновение.

Авторът—“фантазиращият съчинител”– постоянно преследва литературната възможност; ако проявява настойчивост първи може да стъпче стълбиците към успеха или обратно — оставайки извън играта като отделил се автор натрупал ръкописи при редактора маркирани „за връщане“. Истинският талант успява да балансира между получаваното благосостояние а отдаденото творчество."