Работата на актьора Т.1

За съвременниците на Станиславски (ако изобщо са чували за него) той е нещо като остарял, ненужен и забравен артефакт, който би трябвало да се намира в някакъв измислен музей на "социалистическото изкуство". Неговата "система" изглежда остаряла и вече не отговаря на нуждите ни – тя представлява реликва от миналото, както обичат да казват днес.

Сходно отношение към неговото наследство демонстрират и тези, които сега работят в театралната среда или обучават новите актьори. За младите хора името му е просто част от задължителния списък с известни личности; те знаят, че е съществувал и при необходимост могат бързо да намерят информация за него в интернет.

В края на XIX век руската сцена все още следва принципите на традиционния театър със специфичните си маниери на игра, сценография и организация на представленията. Режисьорската интуиция и основите на модерната психологическа драма тепърва предстои да се установят. Константин Станиславски обаче осъществява значима реформа, която променя лицето на тогавашния театър и задава посоката за развитието му през първата половина на XX век в Европа, включително методиката за подготовка на артистите.

Чрез своята мащабна реформа Станиславски сложил край на една многовековна сценична традиция и става ключова фигура във трансформацията на съвременния театър.