Осъдени души

Испания след Гражданската война. В стаята на хотел в Мадрид, английската аристократка Фани Хорн разговаря с испанеца Луис Ередия. След поредния пристъп на зависимост, тя си припомня как преди няколко месеца, по пътя за Толедо, е отседнала с приятелите си - французина д-р Жак Мюрие и американците Джордж Уинки и Клара в крайпътен хан. Там те срещат брат на Луис от йезуитския орден. Той заминава за Пеня Ронда – център на тифозна епидемия. Фани решава да го последва и взима със себе си Жак. Условията са изключително тежки – всекидневно се сблъскват със смъртта. Междувременно Фани започва да изпитва любов към Ередия, но той упорито отбягва тези чувства. Жак умира от тиф, което принуждава Фани да прибегне до наркотици, за да понесе страданието си. Ситуацията се усложнява с настъпването на фалангистите; Ередия носи вина за смъртта на един от братята - Доминго. Разочарована от фанатичната му религиозност и безизходицата около нея, Фани търси обяснение от него и в крайна сметка стреля в него.

Романът "Осъдени души" представлява както лична история между англичанка и испански монах, така и отражение на социалните отношения в Испания по време на борба против реакционните сили – стремежа към свобода и републиканските идеали.