Една необикновена съдба. Автобиография

Шестгодишният Симеон става "детето цар" през 1943 година след неочакваната смърт на баща си, цар Борис III. Въпреки това, Деветосептемврийският преврат от 1944 г. слага край на монархията в България и семейството му е принудено да живее в изгнание – преминавайки през Истанбул, Александрия и Мадрид.

Точно петдесет години по-късно прогоненият цар се завръща у дома и е посрещнат с ентусиазъм от народа, който вижда в него надежда за бъдещето в трудните времена на прехода. В ответ на тези очаквания само няколко години след това цар Симеон II печели демократични избори и става първият монарх, който поема управлението като министър-председател. С ясно разбиране за изискванията на времето той води България към членство в НАТО и Европейския съюз – две мечти, реализирани съответно през 2004 и 2007 година.

В този искрен разказ за своя живот авторът споделя уникалния си житейски опит, откривайки непознати факти и тайни, останали извън общественото внимание досега.

Авторът предлага ценни свидетелства от периода си далеч от родината си, но все пак дълбоко свързан с нея. Разказите са представени от първо лице със силен емоционален заряд въз основа на преживяванията му; те обаче са изпълнени с реалистичност. Дългогодишните записки и личните спомени служат като основа за тези мемоари. Книгата не представлява хронологичен житейски отчет, а по-скоро серия увлекателно пресъздадени събития, които многократно преплитат различните исторически периоди.