Външната политика на България при управлението на Андрей Ляпчев 1926-1931

В произведението се анализират усилията на българската дипломация, ръководена от Атанас Буров, за преодоляване на задушаващата международна изолация на България след катастрофалните войни между 1912 и 1919 г. и последвалите опустошителни граждански конфликти в периода 1919-1925 г. Изследват се драматичните събития около преговорите за подписването на Бежанския и Стабилизационния заем, както и постигнатите облекчения относно изплащането на репарациите.

На този фон са представени сложните отношения между България и съседните балкански държави, както и с водещите европейски сили. Подчертават се усилията на правителството да защити правата на българското население в териториите, които са били отнети, където те са подложени на масови преследвания и силен асимилационен натиск. В тази връзка е особено интересно какви позиции заемат великите сили по т.нар. "български национален въпрос".