Ontologie: Hermеneutique de la factivitе

В този курс, проведен през лятната сесия на 1923 година в университета Фрайбург-им-Брайсгау, младият Хайдегер, който по онова време е асистент на Хусерл, разглежда въпросите относно "фактивния живот" и Dasein такъв, какъвто съществува във всеки конкретен момент. Целта не е да се опише това състояние, а да се разбере или изясни неговата структура на битието. Тази изясняваща работа представлява оригинална феноменологична херменевтика, която основно цели да пробуди Dasein към самосъзнание и възможността за собствено съществуване, наречена тук "екзистенция". След като анализира начина, по който животът днес търси саморазбиране в контекста на историята и философията, Хайдегер представя редица теми, които ще бъдат развити в основополагающото му произведение от 1927 г., сред които са битието-в-света (Sein-im-Welt), значимостта (Bedeutsamkeit), любопитството (Neugier) и загрижеността (Sorge). Този курс е важен документ за хайдегеровския подход в началото на 20-те години и служи като ключов етап към "Битие и Време", чийто метод вече подразбирано съдържа концепцията за онтология. Заглавието: Онтология. Херменевтика на фактивността формулира връзката между проблема за битието и феноменологията на Dasein – аспектите от бъдещата екзистенциална аналитика.