Градът на сънуващите книги

Книгата "Градът на сънуващите книги" е творение и художествено изразяване на уникалния автор Валтер Мьорс.

След смъртта на кръстника си, младият поет Митоблудни получава завещание, което съдържа малко повече от един анонимен ръкопис. Но този ръкопис се оказва толкова забележителен, че подтиква Митоблудни да разследва произхода му. Търсенето го отвежда до Книговището – Града на сънуващите книги. Попадайки там, той сякаш преминава през прага на огромна книжарница, изпълнена с миризми: кисели тонове напомнящи лимонови дървета, вълшебният аромат на стара кожа и острия парфюм на печатарско мастило. След като стъпва в книгоподобния град, Митоблудни потапя все по-дълбоко в свят, където четенето представлява реална заплаха; Ловците на книги са безмилостни към библиофилските находища, Ужасните Книгосъздания играят свои игри и всички треперят пред загадъчния Крал на сенките…

Паралелът с „Името на розата“ от Умберто Еко е впечатляващ – провокирайки въображението у читателя, Мьорс успява да предложи остроумна интерпретация в жанра криминален роман с множество препратки.

Валтер Мьорс е сред най-успешните немскоговорящи писатели днес. Неговото творчество не спира да бъде обсъждано както от критиците, така и от читателската публика - във философски монографии за литература или онлайн платформи.

Според "Вашингтон Поуст", неговата работа представлява "смесица от Дж. К. Роулинг, Дъглас Адамс и Шел Силверстейн". Публикации като "Пъблишърс Уикли" описват калейдоскопичната образност при него като нереална и безкрайно развлекателна. Изданието "Ди Велт" нарича творението му “най-великолепното обяснение в любов към четенето”, отбелязвайки го за явление година след година.

Съвсем скоро след публикуването си в Германия книгата печели две награди - „Вецлар“ и Наградата за читатели.

„В тъмните хладници стаи,
където бледите сенки танцуват,
където древните томове мечтаят
за времена когато били дървета,
когато въглища раждали диаманти
и светлина не познавала милост –
тук царува духът,
наречен Сенчестия крал.“