Забравената война 1912 - 1913

В българската история има една война, която е символ на нашия национален дух. Това е конфликтът, който утвърди правото ни на независим избор и лоялност към нашите национални ценности, принуждавайки Европа да вземе под внимание присъствието на България. Тази война обедини стремежа за саможертва и верността към свободната България, като се грижи за сънародниците ни, които по волята на съдбата останаха в робство.

Това е Балканската Освободителна война от 1912-1913 г., известна още като забравената Балканска война. Само преди сто години...

Преди век страната с население от четири милиона души мобилизира 350 хиляди мъже само за седмица. Включвайки допълнителни формирования – погранични, резервни и доброволчески единици – общият брой надхвърля 400 хиляди бойци. Офицерите и солдатите носеха в себе си спомени за страданията от робството, а възрастта им съвпадаше с времето на новосъздадената трета българска държава. Когато народът единодушно се изправя срещу врага в тази свещена борба, величествените полкове на България започват да възникват от руините на Царевград Търнов и Велики Преслав до Батак и Панагюрище. За кратко време те успяват да разгромят турските сили по линията Одрин-Лозенград... Големите подвизи са дело не само на военните командири; те произлизат от обикновени хора с дълбока вяра в правотата на своята кауза.

За стотина години ние сякаш сме забравили много неща.

Забравихме как победата над турската мощ беше постигната с цената на живота на почти 19 500 български офицери и редови войници по време битките при Бунар-Хисар и Люле-Бургас между 16 и 20 октомври 1912 г.—жертви повече от всички наши съюзници през цялата Балканска война.

С течение на времето изглежда сме загубили връзка със значението му…

Разсъждаваме върху миналото чрез призмата na настоящето: даваме оценки без да осъзнаваме най-съществения факт—тези мъже били непобедими именно защото преди всичко били просто българи. С именaто "България" завинаги вплетено във всяка дума те били готови да дадат живота си…