Паркът "Врана" - история и композиция

Паркът „Врана“ е важен пример за пейзажно парково изкуство, сътворено в България през първата половина на XX век. Със своите художествени качества той се нарежда до известните европейски паркове от XIX век. Паркът представлява част от имение с площ 140 хектара, принадлежало на българските царе Фердинанд I и Борис III. През 2001 г. наследникът на цар Борис III, Симеон Кобурготски, дарява имението на Софийската градска община; то е разположено на около 11 километра от централната част на столицата.

Строителството на парк „Врана“ започва през 1900 година, две десетилетия след освобождението на България от османско владичество. Този период бележи началото не само в развитието на градинското-парковото изкуство у нас, но и в политическия, икономическия и културния живот на новосъздадената българска държава.

Изграждането му продължава значително дълго време - цели 43 години - и първоначалният етап (от 1900 до 1909 г.) е изпълнен с много предизвикателства поради недостига на посадъчен материал вследствие липсата на оранжерии и разсадници за цветя и дървета. Много растения и семена са били доставяни от различни континенти, което обогатило разнообразието от растителни видове в парка.

Местността преди изграждането му представлявала гола равнина без гориста растителност по времето на турското управление; единствено река Искър придавала малко живот в иначе монотонния ландшафт.

Паркът „Врана“ бил предназначен за летен дворец за царското семейство извън града, което определило неговия интимен пейзажен характер: формите му – дървета, цветни поляни, алпинеуми, езера както алеи – наподобявали естествени образци типични за повечето исторически европейски паркове.

При създаването му участвали градинари със скромна известност спрямо именитите проектанти като Кент в Англия или Пюклер в Германия.