Църковните приложни изкуства от XV-XIX век в България

Настоящото изследване разглежда един особено уникален аспект от нашето културно наследство - църковните приложни изкуства, съществували през периода от ХV до ХIХ век. Някои паметници са били предмет на анализ и публикации от различни учени още в началото на 20-ти век, но обобщаващите проучвания по темата са крайно недостатъчни. Например, книгата на Никола Мавродинов "Изкуството на Българското възраждане" (1957) съдържа специализирани глави за приложните изкуства. Трудът на Атанас Божков "Die bulgarische Volkskunst" (1972), за съжаление, е наличен само на немски език и е публикуван в Германия. Изследователите основно се фокусират върху златарството; тук можем да споменем произведенията като "Златарско изкуство" от Димитър Друмев (1976), "Златарските произведения от ХVI-ХIХ век в Музея на Бачковския манастир" от Мина Иванов (1967) и сравнително новата монография на Иван Сотиров "Чипровска златарска школа" (2001).

Дълго време остават извън интереса на учените области като миниатюрната дърворезба и литургичната везба, както и изучаването на предмети и принадлежности, които са незаменими за функционирането на култа.

Книгата предлага богато визуално съдържание с материали от личния ми архив и фотоархива на Института за изкуствознание.
От автора