Марина Цветаева / Стихотворения

Марина Цветаева веднъж се оприличила на дърво, което е постоянно ударено от мълнии. Дългата раздяла с Русия, бедността и тежкият "стопудовий живот" я съпътствали. Тя преживява самота както в изгнание, така и "вкъщи", където трагично й се наложило да се върне по време на "голям терор" и да понесе арестуването на съпруга и дъщерята си, които никога повече не вижда.

Въпреки всичко това, според един критик стихотворенията на Цветаева "излъчват любов и са пронизани от нея... те стремят към света и сякаш искат да обгърнат целия свят".

Така тя осъществила своята мечта - да бъде дърво, което шумолейки идва срещу вас.