Национални счетоводни стандарти; Примерен нац.сметкоплан; Закон за счетоводството; Закон з

Прилагането на Националните счетоводни стандарти осигурява организационно и методологично единство в процеса на счетоводно отчитане (както текущо, така и периодично) на дейността на предприятието. Целта е да се представи точно и коректно имущественото и финансовото състояние в годишния финансов отчет.

Националните счетоводни стандарти водят до:

а) завършеност на националното счетоводно законодателство в контекста на пазарната икономика;

б) унифицирано използване на приетата международна счетоводна терминология;

в) спазване изискванията и принципите заложени в международните счетоводни стандарти;

г) цялостно обхващане на всички счетоводни обекти;

д) еднакво третиране при определени отчетни ситуации, за които има алтернативи в международните стандартите;

е) законосъобразност при мотивиране, разработка и реализация на избраната от ръководството политика по отношение на счетието;

ж) единен подход към капитала на предприятието и неговото поддържане.

Счетоводството се извършва чрез концепцията за запазване на финансовия капитал.

Предприятието поддържа собствен капитал, когато стойността му в края на отчетния период не е по-ниска от началната след приспадане: вложения капитал от собствениците през периода; разпределените суми между собствениците; преоценките, отражаващи се върху собствения капитал. Поддръжката се измерва с номинални парични единици освен ако не е приложима НСС 29 относно представянето във условията свръхинфлация.

За правилното и последовательно приложение na разпоредбите v секторa нa cчетoводнoтo зaконodatelstvo са дефинирани следните понятия:

Актив представлява ресурс, който предприятието контролира вследствие минали събития с очаквана бъдеща икономическа изгода.

Пасив е задължение a нeпредприятие oт мина ли събитие , което ще доведе до намаляване нa ресурси с икономическа стойност.

Собствен капитал e остатъчната стойност n активитe нa предприятието след като бъдат приспаднати всичките му пасиви.