Краят на Втората руска революция

В края на 80-те и началото на 90-те години настъпи т.нар. „край на комунизма“, който беше осъден като „престъпен режим“. На негово място се утвърди новата концепция за „демокрацията“ (или „нормалната държава“). От нея очаквахме единствено мир и всеобхватен просперитет. В този период обаче забравихме, че в античността Атинската демокрация е била свързана с постоянни войни – почти две трети от времето Атина е участвала във военни конфликти, а никога няма дълги периоди без война, които да надминат десет години.

Днес наблюдаваме, че въпреки разпадането на основната "заплаха за световния мир", конфликтите продължават. Появи се един вечен въпрос: Откъде произлиза войната, която представлява най-голямото зло в историята? Очевидно тя не идва само от "лошите" идеологии; има по-дълбоки корени, които лесно могат да бъдат експлоатирани както от добри, така и от лоши идеи. Как през XXI век можем да изградим нация с идеология от първата половина на XX век – особено с подкрепата на глобалистки сили – освен чрез война?

Този философско-исторически проблем служи като основа за настоящото изследване върху конкретно историческо явление: руско-украинските отношения в тяхната историческа перспектива.