Лъжите, които изричаме

В света, изпълнен с лъжи, истината се явява най-опустошителното оръжие.

Сиера Коулман се събужда след ужасяваща катастрофа. Съзнанието й е възвърнато? Да, но не напълно. Спомените й са загубени. Когато започва да осъзнава реалността около себе си, тя открива, че амнезията е само върхът на един зловещ айсберг. Всяка „истина“, която разкрива, всъщност представлява нова лъжа; всеки човек до нея може да бъде враг. Дали жената, която твърди, че е нейна дъщеря, не играе в опасна игра на котка и мишка? Броят на жертвите расте и предателствата излизат наяве… очевидно ключът за оцеляване на Сиера се крие в забравеното й минало.

Романът притежава кинематографичен стил и бързо темпо – типично за Баркър. Всяко ново разкритие е още по-шокиращо от предходното. Резултатът? Безмилостна и непредвидима история.

„Лъжите, които изричаме“ представя великолепен пример за психотрилър. Сюжетната линия наподобява лабиринт: всяка истина (или лъжа) оказва влияние както върху психологическата стабилност на главната героиня, така и върху читателя – отразявайки разбитата психика на Сиера Коулман.