Осемдесет и девет думи / Прага, една изчезнала поема

ИРОНИЯ. Кой е прав и кой греши в историята? Дали Ема Бовари е непоносима или смела и вдъхновяваща? Няма категоричен отговор на този въпрос. Романът сам по себе си представлява иронично изкуство, което предполага, че неговата „истина“ остава скрита и неизразима. Човек желае да възприеме опростена представа за света, където доброто е ясно отделено от злото. С героизма на Донкихот романът оспорва това дълбоко вкоренено желание, разкривайки сложността на човешката природа. Иронията не се свежда до лична позиция на конкретен автор; тя е същностна част от романа като форма на изкуство. Иронията = начинът да се представи двусмислието.

Прага – драматичният и болезнен център на западната съдба – постепенно потъва в мъглите на Източна Европа, към която никога не е принадлежала. Този университетски град източно от Рейн през XV век беше сцена на първата значима европейска революция, родното място на Реформацията и причинителят на избухването на Трийсетгодишната война; столица на барока с всички негови ексцентричности – той напразно се опита през 1968 година да насочи социализма навреме към Запада след студеният период.