Фабиан. Историята на един моралист

Берлин след 1929 година е период, в който публичните домове функционират като творчески ателиета за художници, а нацистите агресивно се сблъскват с обикновените граждани по улиците. Животът продължава да тече и не забелязва как обществото постепенно деградира. Докато все още има работа, Якоб Фабиан работи през деня и посещава тайните заведения на града вечер. Той се опитва да запази своето съществуване и идеали сред хаоса на големия град, но той изглежда объркан и нестабилен, а политическата действителност носи предвестия за бъдещи катастрофални събития зад всеки ъгъл.

„Фабиан. Историята на един моралист“ е уникално произведение в литературната кариера на Кестнер. Въпреки че е написана с характерното му чувство за хумор, книгата представлява важно социално и политическо наблюдение – манифест с безсрочно значение.

В предговора към българското издание от 1962 г., Кестнер коментира: „Масовата безработица, духовната депресия след икономическите кризи, стремежът към избягване на реалността и възходът на безпардонни партии – всичко това бяха знаците за приближаваща буря… Някои усетиха необходимостта да се противопоставят срещу вихрушката или спокойствието; те бяха пренебрегнати. Повечето хора предпочетоха да слушат шарлатаните и шумният народ…

Обичайно моралистът представя не истинско отражение на времето си, а изкривено огледало. Карикатурата служи като крайна форма изразяване чрез изкуството; ако тя не помогне нищо друго няма шанс да успее. А фактът че нищо не може да помогне — както вчера така и днес — далеч не е рядкост. Необичайно би било обаче това да сломи духа на моралиста; неговата роля винаги е била загубена позиция, която той защитава доколкото може със своя лозунг: Въпреки всичко!“