Душата на образа

Образът носи в себе си душа. Художествените творби създават визуални представления, които придобиват независим живот извън техния автор. Тези образи могат да съществуват дълго или кратко време, в зависимост от тяхната жизненост и привлекателност. Всеки един от тях има своя собствена душевна същност. В диалога си „Федър“ Платон заявява, че „всяка душа е вечна, тъй като всяко нещо, което се движи само по себе си, е безсмъртно“. Творците усещат както човешкия аспект на душата, така и природните й проявления и стремят да разберат нейното мистично и постоянно изплъзващо се естество – повече интуитивно отколкото осъзнато; те я визуализират и опитват да я уловят в различни форми чрез словесни или визуални метафори, символики и алегории, зад които често стоят архетипични послания.

Творенията на художниците притежават не само визуално изражение; те пресъздават човешките чувства, страсти и динамиката на живота. Те улавят дори най-нежните вибрации на живата природа – в пейзажите и натюрмортите те търсят удивителните трансформации на природата с надеждата да усетят нейното присъствие. Следователно ги интересуват основно връзките между одухотворената природа и оприродения човек – огнената сила на живота, която вдъхновява материята. Независимо от индивидуалността си обаче художниците споделят сходни подходи към художественото изразяване и моралната стойност на образа; затова във своето творчество винаги се стремят да открият неговата душа и мечтаят за способността му да приема разнообразие от форми.