Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание

Спирането на наказателното производство не е нова концепция в българското процесуално право. То присъства както в отменения Закон за углавното съдопроизводство от 1897 г., така и в последвалите нормативни актове, включително НПК от 1952 г. и НПК от 1974 г., а също така и в действащия НПК.

Тази процедура се счита за основен институт на наказателнопроцесуалния ред, тъй като намира приложение във всички етапи на процеса. Необходимо е да бъдат направени някои уточнения:

На първо място, настоящият анализ се фокусира единствено върху прекратяването на наказателното производство по време на съдебните заседания на първа инстанция. Причината за това е, че специфичните особености и основните проблеми свързани с практиката и теорията относно спирането на производството от страна на съда са особено изразени именно в този стадий. Освен това условията за прекратяване и процедурите по него са почти идентични при делата пред първата инстанция, въззивната инстанция и касационната инстанция.

На второ място, разглеждането обхваща само случаите с общ характер по дела пред първа инстанция. Причините зад този избор са следните:

Специфичните основания за спиране по дела с частен характер, посочени в чл. 24, ал. 5 НПК, вече са били подробно анализирани в научната литература.

Общите основания за прекратяване според чл. 289, ал. 1 връзка с чл. 24, ал. 1 точки 2 до 10 НПК важат също така и за делата с частен характер; те разкриват множество аспекти които заслужават самостоятелно внимание.

Възможно е част от изложените тези да не бъдат приети безспорно; но ако те провокират научна дискусия, то една от целите на тази работа ще бъде постигната успешно."