Камий, моето вдъхновение

В романа "Софи Дол" авторката споделя личната си трагедия като майка: на прага на Коледа, след четири дни мъчителна треска, 16-годишната й дъщеря Камий умира.

Потопена в своята болка, Софи Дол пише с цел да запази завинаги паметта за последните мигове с дъщеря си и да прекара още малко време в нейно присъствие, опитвайки се да избягне нахлуващите мрачни и тревожни мисли. Тя желае да увековечи образа на Камий – нейните „честен, прям и сияен“ погледи, моментите на близост между тях, конфликтите и безгрижния смях. След загубата остават празнотата, организирането на погребението и утешаването на приятелите тийнейджъри и семейството.

Романът представлява не само изповед на скърбяща майка или въздигане на паметник за покойницата; той е разказ за съпротивлението срещу непоносимото страдание, където думите върху белия лист служат като начин за оцеляване.