Последни истории

Думите всяка сутрин се подреждат в ума ѝ, прецизно се оформят и полирани. Без да иска, ги запомня наизуст. Те действат като компютърен вирус – навлизат в мозъка и започват да се размножават, свързвайки се с други думи; проникват в съзнанието подобно на натрапчиви мелодии или стихотворения. Но изреченията трябва да бъдат безупречни. Нейната задача е да комуникира с другите и да им разяснява онова, което е пред очите им. Без нея те биха останали неразбрали какво наблюдават, минавайки покрай всичко без внимание, затворени в собствените си мисли, където всичко започва и завършва.

Разбира се, тя не говори от свое име нито споделя личен опит – това би било твърде сложно; по-скоро представя знанията си за другите от книги, които те никога няма да прочетат или проучвания, до които никога няма да стигнат. Тя служи като посредник. Говори от името на нещо значимо и колективно без граници. Стреми се към формулирането на ясни изречения дори когато темата изисква оставаща неопределеност или сложност. Понякога обаче, когато е уморена и забелязва как слушателите ѝ стават неспокойни като малки пилета — разсеяни и обсебени от мисли за храна или следобедна дрямка — тогава започва сама да измисля истории. Само така успява временно да задържи вниманието им още малко време. Изреченията й са подобни на топчета от меко тесто; идеите в главата ѝ не са нейни – тя ги генерира по поръчка.