Въздухът, който дишам - Кн.1 Елементи

Получих предупреждения за Тристан Коул. Хората ми казваха: „Дръж се настрана от него“. „Той е жесток.“ „Той е безчувствен.“ „Той е разбит.“

Лесно е да осъдиш някого въз основа на миналото му и да видиш в Тристан само чудовище. Но аз не можех да постъпя така. Бях длъжна да приема неговите счупени части, защото те съществуваха и у мен.

Започнах да премахвам слоевете около него и открих много повече, отколкото другите биха могли да предположат. Видях болката, която той криеше зад грубото си поведение. Разбрах, че има страх от сближаване с хората поради риска от самота… Отново. Познавах всички тези признаци, тъй като те също присъстваха в мен.

И двамата бяхме празни.
И двамата търсехме нещо различно – нещо значимо.
И двамата желаехме да сглобим разпилените парчета от нашето минало.
Може би тогава щяхме най-накрая да си припомним какво означава истинският живот.