Моят път към и за архитектурата. По пътя. Албум

Модерността представлява явление с поне два аспекта: обективен, свързан със социално-икономическото развитие, известно като модернизация, и субективен, който се отнася до личните преживявания на индивида – неговите драми и страдания, както и артистичните и теоретични измерения на концепцията. Пеньо Столаров е човек, който се изправя срещу света. Той напомня за Дон Жуан в стремежа си да установи директна връзка с Бога, сподели Георгий Станишев в един дъждовен октомврийски сутрин. В крайна сметка светът изпитва същата болка от сблъсъците си с него, колкото самият Пеньо. А той използва черупките от разрушеното по време на конфликтите като броня върху себе си. Няма как да бъде иначе. Пеньо Столаров е архитект, който умело преминава през бурните години на късния XX век през различни държави и политически системи под влиянието на разнообразие културни парадигми. Той олицетворява времето си - колажен индивидуалист, адаптивен хищник с множество лица; склонен към рискове и скептичен спрямо всякакви структури или йерархии. Формулата за успешното му плаване сред измамно спокойните води под заплашителната опасност от скали и между нестабилните течения при прехода между двата века вече 50 години е: духът на времето, духът на мястото и естетическият индивидуализъм – Zeitgeist, genius loci и всеприсъстващия аз.
Гл. ас. д-р Анета Василева