За кьопоолуто и изкуфството

„Сам дойдох“ продължава с нова порция носталгични писма - фейлетони от българския психиатър Сергей Бояджиев, който живее в Шотландия.

Тези текстове са тънки и остроумни, проникновени и здраво свързани с един солиден културен контекст. Често предизвикват смях, но неизменно съдържат нотка на меланхолия (която не е винаги „светла“, както обичайно се предполага). Епистоларното изкуство е насочено към верни приятели и съратници на автора, с които той е водил задълбочени разговори. Разговорите често са били подправяни със спомени за шкембе с чесън, консумирано в известна кръчма от миналото; днес те по принуда заместват с полска консервирана храна. Въпреки многогодишната си адаптация сред суровата англосаксонска реалност в Шотландия - която авторът описва като „куча държава“, всъщност представляваща комплимент - българският език остава блестящ и стегнат.

В първата част („Сам дойдох“) вече срещнахме адресатите на писмата, но можете да се запознаете с тях директно тук. Отново сме поканени на техния празник, където редовно присъствали „титани на мисълта“ (както ги наричат Илф и Петров), между които професор Калфов (псевдоним за объркване); доктор Христо Тодоров от Канада; доктор Любомир Канов от Америка; старши научен сътрудник Джони Пенков; а също така Зигмунд Фройд. Писмата може би са предназначени само за ограничен кръг хора (какви невероятни личности!), но кой знае - възможно е да пожелаете да седнете при нас, да опитате ракия и да се насладите на кьопоолуто.

И разбира се - ще можем да се посмеем заедно!