Пътеводител на хубавите места

Кой ли знае къде в Родопите се намира Хазър баба – закрилникът на пътешествениците? Какво кара светецте да се усмихват? Къде можем да намерим ахати? Има ли някой, който помни как се моли за дъжд на Молитвения камък в Дъждовница? А как точно се приготвя обредният кешкек? Кое е цветето, наречено четиресета хубост? Или как може да уловим дивата вода?

Винаги сме имали любов към непокорните места. Но също така ценим и случайните срещи по нашия маршрут. Привлекателни са ни запустелите пътеки, чийто край не е известен: те могат да ни отведат до крепости, водопади или странно оформени скали, а понякога и до пресъхнали реки. Случва се също така да попаднем на махали с двама-трима жители, където сме прекарвали часове в разговори с местните.

Това е въпрос на баланс – тъй като светът все повече насочва вниманието си към познатите места и хора – ние трябва да откриваме онези аспекти от живота, които остават незабелязани. Представям си красивите ландшафти като картини изпълнени с разкази. Като сцена от бавно настъпващия вечерен здрач в планината, когато контурите на хълмовете постепенно изчезват и детайлите започват да се смесват. Тогава там горе, където изглежда няма нищо значимо, вдясно от планината проблясват две-три светлинки. След малко още една-две светлини осветяват тъмнината отвъд хълма; след време появяват нови толкова много - че можеш лесно да ги преброиш с пръстите си. Ако погледнем около себе си ще установим колко много такива места има навсякъде и че те не са под угрозата от разкритие; освен иманярите кой друг би могъл да бъде заинтересован факта че върху една скала в Северна България през вековете са идвали хора за рисуване на слънца или елени или за издялване надписи?

С времето обаче местата сами по себе си станаха все по-малко важни спрямо хората които срещахме покрай тях. Заради това тази книга не става само дума за загубеното пространство върху картата но също така описва живеещите там личности , които поддържат чувството ,че светът остава нормален и цялостен .