Човек и свръхчовек. Дилемата на доктора (пиеси)

„Човек и свръхчовек“ демонстрира блестящото остроумие на Шоу в най-добрия му аспект. Чрез преосмисляне на елементите от легендата за Дон Жуан, той създава четиридейна пиеса, която на пръв поглед изглежда като обикновена комедия на нравите, но всъщност представлява манифест на философските концепции на Ницше относно „свръхчовека“, както и класическо разобличаване на вечната конфронтация между половете.

От друга страна, „Дилемата на доктора“ предлага класическа сатира върху медицинската професия и разглежда актуалния проблем с осигуряването на адекватно здравеопазване. В тази творба един лекар, който е открил лек за туберкулоза, се сблъсква с труден избор: да спаси бедния си колега и приятел или богатия, но неприятен съпруг на жената, в която е влюбен.

Джордж Бърнард Шоу (1856–1950) е ирландски драматург, критик и обществен активист; той е сред основателите на Лондонското училище по икономика. Написал над 60 пиеси, включително признати шедьоври като „Човек и свръхчовек“, „Дилемата на доктора“ и „Пигмалион“, той става най-известният английски драматург след Шекспир. Повечето от произведенията му разглеждат сериозни социални въпроси чрез сатиричен или алегоричен подход. Темите варират от образование до брак, религия, политика, здравеопазване и социални привилегии. След като утвърдява статута си като водещ драматург в своето време през 1925 г., Шоу получава Нобелова награда за литература а впоследствие печели "Оскар" за филмовата адаптация на „Пигмалион“.