Климат, фауна и флора на Луната

Жюл Лафорг, известен като „поетът на поетите“ (1860 – 1887), е имал много кратък живот, който завършва преждевременно заради туберкулоза. Въпреки това, той достига до върховете на световната литература. Неговите стихотворения са изящни и пронизани от меланхолия, пълни с причудливи образи. Този творец съчетава мрачна красота и литературна ирония по уникален начин, където възхищението и сарказмът се преплитат. Стиховете му съдържат философски нюанси, които ни напомнят за относителността на земните удоволствия и оказват влияние върху мнозина поети от ХХ век. Лафорг е наричан символист, импресионист и един от основателите на свободния стих (vers libre), както и духовен аристократ или декадент; дори го считат за предшественик на сюрреализма. Но стилът му е толкова уникален и индивидуален, че не може да бъде ограничен само в рамките на едно литературно направление. Той остава запомнен с неповторимия си личен глас, който сега ще достигне до българските читатели чрез този сборник със свои избрани произведения.

Андрей Манолов