Революцията в България 1989-1990

В книгата се разглеждат подробно и с необходимите нюанси радикалните трансформации, настъпили по време на перестройката под ръководството на Михаил Горбачов. Тези промени засягат външната политика на Съветския съюз, отношенията между СССР и САЩ, както и ситуацията в социалистическите държави от съветския блок, които водят до края на Студената война и до мирни либерални революции в страните от Централна и Югоизточна Европа.

Книгата акцентира върху характеристиките на „реалния социализъм“ и т.нар. развито социалистическо общество у нас, което всъщност не е нито истински социалистическо, нито напълно развито – по-скоро представлява изкривена форма на развитие. Осветляват се жалките опити за реформи и преустройство от страна на комунистическия режим в България, тяхното идеологическо ограничение и лицемерие, стремящи се да запазят властта си без значение от обстоятелствата.

Основен акцент пада върху българските интелектуалци с достойнство, които чрез своето различно мислене защитават хуманистичните идеи. Чрез критика и творчество те вдъхновяват гражданската опозиция срещу режима на Живков в името на свободата, демокрацията и правата човека; обсъждат се дисидентите и правозащитниците – техният принос, концепции, противоречия а също така успехи и недостатъци на независимите организации. Като резултат от тяхната активност „дворцовата революция“ през 10 ноември 1989 г. прераства в динамичен революционен процес, който принуждава комунистическото ръководство да ускори демократичните реформи και да започне преговори с опозицията при кръглата маса — стъпка към българския „договорен преход“ към демокрация și пазарна икономика.