Книгата на Бек

„Книгата на Бек“ е възприемана от някои като роман, а от други – като сборник с разкази или дори художествен пътепис. В значителна част от произведението Джон Ъпдайк описва своето пътуване в Източния блок през 60-те години на XX век. По това време американският автор е посрещнат официално като представител на изкуството в Русия, България и Румъния, където творбите му вече са били преведени и името му е било известно.

След тази обиколка Ъпдайк създава един от най-вълнуващите си текстове, в който споделя за своята запомняща се среща с Блага Димитрова. Публикувана за пръв път през 1965 г. в списание „Ню Йоркър“, тази история досега не е била включена в книга у нас. С разказа „Българската поетеса“ американецът печели наградата „О’Хенри” за къс разказ, което поставя основите на една интересна мистификация – трансформацията на Ъпдайк в белетриста Хенри Бек, неговото алтер его.

В „Книгата на Бек” Джон Ъпдайк рисува многопластова картина на културния живот както на Изтока, така и на Запада. За читателите у нас тя носи особено значение; между страниците ? те ще открият познати лица, ще се идентифицират с определени герои и може би ще срещнат образи, които изглеждат странно далечни спрямо времевата дистанция.

ДЖОН ЪПДАЙК (1932–2009) е едно от най-влиятелните имена в американската литература. Той е писател, поет и критик с над петдесет публикувани книги. У нас той е известен със заглавия като „Заеко, бягай“, „Кентавърът“, „Ожени се за мен“, „Двойки“, „Вещиците от Истуик“ и много други. Носител e на множество литературни отличия и принадлежи към малцината трима автори получили наградата “Пулицър” повече от веднъж за художествена литература.