Книга на безпокойството. Изповедта на един поет

"КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО", написана от Фернанду Песоа, представлява величествен сборник с размисли, впечатления и лирични описания – нещо като личен дневник и роман-изповед.

Тази обширна прозаична творба е публикувана изцяло едва през 1982 година и достига висотите на най-добрата поезия на автора. Въпреки че много от текстовете са непълни или просто чернови, произведението демонстрира майсторство в прозата и художествения стил. То притежава уникална оригиналност, силна образност и мощно въздействие, съчетавайки дълбоки размисли с ярко въображение и точно описание – истински шедьовър на световната литература от началото на XX век.

Песоа работи върху тази книга почти през целия си творчески период, започвайки около 1912–13 г. до 1934 година. Под влиянието на своята естествена склонност към деперсонализация той приписва авторството й на полухетеронима Бернарду Суареш. За него Песоа споделя в писмо: „Личността на Бернарду Суареш не се различава от моята; тя е само орязана версия. Това съм аз без разсъдък и чувства“.

Въпреки липсата на ясно разграничаване между тях, Суареш представлява друга страна на Песоа - "един свойски чужд образ". Той е един вид отражение на Фернанду Песоа със знак минус; страдащият персонаж носи раните на декадентството и търси утеха чрез мечти и бягства от реалността с гордо стоически скептицизъм.

КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО разглежда анти-живота на Бернарду Суареш в контекста „истинския“ живот на Фернанду Песоа – такъв какъвто би могъл да бъде според неговите идеализирани представи за живота."