Драган Цанков. Русофоб и русофил

Драган Цанков е един от значимите обществени и политически личности преди Освобождението и в началото на XX век. Животът му, изпълнен с бурни събития, както и активността му като политик и държавник, го правят спорна личност в българската история. Поради недостатъчното количество негови лични писма и автобиографични материали се налага да се използват чуждестранни дипломатически архиви за по-подробно проучване на дейността му като борец за църковна и политическа свобода. След освобождението той последователно пренебрегва българските монарси – княз Александър I Батенберг и цар Фердинанд Сакскобургготски.

Работата на Драган Цанков е разнообразна, а оценките за нея са противоречиви сред съмишлениците и опонентите му. В началото той се явява ярък родолюбец и русофоб, който осъжда руската имперска политика спрямо България. Но в късните години от своята кариера става явен русофил, дори сам продавайки се на Русия, за да удовлетворява нейните завоевателски амбиции. За услугите си получава значителна сума - 20 000 франка веднъж еднократно и годишно 40 000 рубли „персонална помощ“, а освен това още 12 000 рубли за издаването на вестник с критики срещу българския княз и правителство. Тази сложност затруднява формирането на обективна оценка относно делата му: въпреки че е известна трансформацията му от русофоб към русофил, той остава запомнен като "строителя на съвременната България".