Човекът, който плаче от смях

Героят Октав Паранго, който е алтер его на автора, започва като рекламист в първия роман, след това става ловец на модели във втория и в третия се преобразява в хуморист, участник в сутрешно радиопредаване. В тази нова остроумна сатира Бегбеде, известен със своето чувство за хумор, критикува „диктатурата на смеха“ и представя едно общество, където „смешното е задължително“. Той осмива комикопопулизма, практикуван от много свои колеги и политици като Доналд Тръмп – водещият на телевизионно риалити шоу стигнал до Белия дом и Борис Джонсън – наричан „клоуна Бо-Джо“, станал министър-председател. Със своя остроумен стил Бегбеде ни отвежда през безобидния хумор към иронията и сарказма, достигайки до момента когато смехът преминава от радостни сълзи към тъжен смях.