Да говорим за смъртта

Франсоаз Долто (1908-1988) е значима фигура в сферата на психоанализата, както във Франция, така и по света. Тя е последователка на Фройд и близка сътрудничка на Жак Лакан, но успява да утвърди собствена уникална позиция в науката. Повечето от около тридесетте й произведения се фокусират върху терапията и възпитанието на децата, а някои разглеждат теми свързани с женствеността и женската природа. През 1985 година Долто представя лекция по една необичайна за нея тема - смъртта и начина, по който я възприемаме: как я разбираме, как можем да говорим за нея с другите и особено с децата. Ето част от нейното мнение:

Смятаме за основателно да твърдим, че смъртта не представлява събитие – поне не такова, което можем да изживеем лично; никога няма да преживеем собствения си край, подобно на това как не сме усетили своето раждане.

Как реагират децата относно смъртта? Те започват да споменават тази тема още в много ранна възраст и ние трябва активно да им говорим за нея от самото начало. Често те я свързват със смъртта на животни. Всеки родител или настойник е забелязвал реакцията на детето при първата среща със загуба: то казва „То просто лежи!“, а ние му обясняваме: „Защото е умряло“. На въпроса „Какво означава това?“ често оставаме без адекватен отговор.