Помен за баба ми

С романа си „Помен за баба ми” Петра Хулова (1979) се утвърдва като значима фигура в литературата. Творбата ѝ впечатлява както критиците, така и читателската аудитория, печелейки най-високото литературно отличие в Чехия - „Магнезия Литера”. Червената планина е най-старата планина в Монголия. В миналото по света са бродили великани, но те никога не стъпили на тази планина, тъй като върховете ѝ били покрити с опасни цветя-убийци. Затова тя останала единствена от Стария свят.

В подножието на тази величествена природа живее Зая със своите сестри. Тя обожава степната шир и гъстият кумис, но един ден всичко се променя. Тулег не е точно нейният баща, а тя самата не е напълно монголка. Явява се дълго пътешествие пред нея, което ще я доведе до осъзнаването колко важно е да познаваш земята, на която си роден. Книгата представлява увлекателен монолог на пет жени от едно семейство и събитията протичат в Азия, придавайки уникалност на всеки ред от историята. Хулова умело провокира въображението на читателя с множество автентични монголски термини - някои без пояснения... Докато четем и опитваме да разгадаем смислите им, сме завладяни! Разказът за Зая започва в родния й гер (юрта), където тя ни запознава с начина на живот и философските възприятия на монголците. От седлото ни води през древните традиции. Но „Помен за баба ми” носи много повече значение: чрез спомена за рода в едно монголско семейство Петра Хулова изобразява образа на жената стремяща се към щастие - понякога жертва както на мъжете около себе си, така и на собствените си разбирания; ала винаги оставайки благородна и добра.