Българите през V-VII век

През втори век Птоломей споменава народа Бургиони (или Бургари) в района на реките Буг и Днепър. От 165 година България е документирана зад Дунав, според „Именника на българските князе“, където се отбелязва, че „тези князе управлявали“.

На карта от четвърти век, изготвена от Евсевий, автор на „Църковна история“, можем да прочетем надписа: „Мизия, тук е и България“. В този период не съществува държава с име България на Балканите; вместо това терминът "Мизия България" обозначава територията известна като "Малката България", която е продължение на "Стара Велика България", разположена отвъд Дунав по реките Буг и Днепър.

В 354 г. българите са споменати в „Анонимен латински хронограф“. По същото време Йордан описва местоположението им като намиращо се „над Черно море“, западно от Днепър.

След периода на “Великото преселение” започва панонската фаза за българите. През 631 г., след неуспешен опит да завладеят аварския престол в Панония, те основават Кубратова България – територия идентифицирана от Теофан и Никифор като наследник на Стара Велика България.

Формированието на Дунавска България представлява следваща стъпка в тази историческа линия.

Петър Георгиев