Sebastiao Salgado: The Children

Във всяка кризисна ситуация децата са най-големите жертви. Физически уязвими, те често първи изпадат в беда от глад, болести и обезводняване. Невинни към механизмите и недостатъците на света, те не разбират защо има опасности, защо някои искат да им навредят или защо трябва внезапно да напуснат училището си, приятелите и дома.

В този съпътстващ сериал на "Изход", Себастиао Салгадо представя 90 портрета на най-младите емигранти, мигранти и бежанци. Неговите модели идват от различни страни и са жертви на разнообразни кризи, но всички те са в движение и под 15 години. Чрез своя обширен проект за бежанци Салгадо забелязва не само невинността в техните страдания, но също така изобилието от енергия и ентусиазъм дори при най-трудните условия. От пътища за убежище в Ангола и Бурунди до градски гета в Бразилия и огромни лагери в Ливан и Ирак, децата остават деца: те се смеят толкова лесно колкото плачат; играят футбол, скачат във мръсната вода, правят пакости с приятели и обикновено радостта им от възможността да бъдат снимани е безкрайна.

За Салгадо тази жизненост представлява любопитен парадокс. Как може усмихнатото дете да олицетворява условия на лишение и отчаяние? Забелязал е обаче, че когато помоли децата да се наредят по редица за индивидуални портрети, общият шум утихваше. Лице в лице с камерата му всяко дете ставаше много по-сериозно. Те го гледаха не като част от шумната тълпа , а като отделна личност. Позите им придобиваха сериозност; погледът им през лещата носеше интензивност – сякаш осъзнавайки себе си и своето положение изведнъж. В изражението на очите им или нервното въртене на малките ръце или начина по който занемарени дрехи висят над болезнено тънките тела Салгадо открива портфейл със снимки на бежанци заслужаващи собствена платформа.

Снимките не целят да предават чувствата на субектите или конкретните детайли относно здравословното им състояние или образованието им; вместо това колекцията позволява 90 деца да погледнат зрителя с цялата искреност присъща за младостта си както с несигурността относно бъдещето си. Красиви , горди , замислени , тъжни - те застават пред камерата само за миг от живота си , задавайки въпроси които ще ги преследват години напред: Ще останат ли завинаги извън родината? Ще познават ли винаги врагове? Ще научат ли какво означава прошка или ще търсят мстителство? Изобщо ще пораснат ли?