Лансароте и други текстове

Мишел Уелбек (роден през 1958 г.) е поет, есеист и фотограф, известен с романите си „По-широко поле за борбата“ (1994), „Елементарните частици“ (1998), „Платформа“ (2001), „Възможност за остров“ (2005), „Карта и територия“ (2010) и „Подчинение“ (2015). Третата му прозаична творба, озаглавена „Лансароте“ (2000), служи като основа за много от темите и концепцията, които той развива в следващите си романи.

Разбрах, че Руди работи като полицейски инспектор и живее в Брюксел. По време на вечерята той сподели с мен своето разочарование относно града. Престъпността била в подем – младежки банди все по-често нападали случайни минувачи дори през деня в търговските центрове. А нощем жените вече се страхували да излизат сами след залез слънце. Ислямският интегризъм започвал да придобива тревожни размери; след Лондон Брюксел също станал убежище за терористични действия. Забрадени жени били все по-честа гледка по улиците и площадите. Освен това конфликтът между фламандците и валонците продължавал да се задълбочава; партията Vlaams Blok имала реална възможност да завземе властта. Той описваше европейската столица като място на ръба на гражданска война.