Сребърният лебед

„Сребърният лебед“ представлява легендарно виолончело, направено от самия Антонио Страдивариус през 1712 година. В съвременността то принадлежи на известния виртуоз Александър Фелдмън, който желае да го остави на своята най-талантлива ученичка – дъщеря си Мариана. Неочаквано обаче тя решава да прекрати успешната си кариера и да се грижи за баща си до края на живота му.

Когато прочита завещанието, я очаква неприятна изненада – Фелдмън е завещал „Сребърният лебед“ на друг свой ученик, швейцареца Клод, син на негова близка приятелка. Още по-силно е вълнението у Мариана, когато започва да чувства неустоимо привличане към Клод, който също проявява интерес към нея. Но миналото на Фелдмън крие тайна, която ще постави двамата в трудна ситуация; а любовта им към музиката може би ще бъде по-силна от физическото им привличане.

Бащата на Елена Делбанко е бил знаменит челист и притежавал виолончело с име „Графинята на Стайнлайн“, което било свирено от Паганини. В романа си тя разказва какъв красив и същевременно жесток свят е този на класическата музика.