България и Балканите от древността до наши дни

Напоследък много историци се опитват да "пренапишат" историята на България, но истината е, че тя никога не е била напълно записана, което означава, че няма какво да пренаписваме. Разбира се, определени периоди и събития от нашето минало са били подробно разгледани от образовани и уважавани български и чуждестранни изследователи. Въпреки това, колкото и странно да звучи, произведенията и изследванията за цялостната история на българите са удивително малко. Най-старият известен обобщаващ труд за българското минало е "Именникът на българските канове", написан в края на VII век след Христа с продължение до средата на VIII век. След него единствено апокрифното "Видение Исаево" от XI век споменава исторически факти относно България; а през почти шест века не се появяват оригинални летописи от наша страна. Изключение прави "Манасиевата хроника" от XIV век - превод на византийска световна история с добавка за основните моменти от българската история. На свой ред т. нар. “Българска хроника” от XV век само разказва за османското завладяване.

Междувременно имената на българите присъстват в работите на множество западноевропейски автори предренесансово време и ренесансова епоха; в средата на XVIII век францисканецът Блазиус Клайнер пише специализирана книга за нашето минало. Въпреки това изглежда, че самите българи нямат особен интерес към собствената си история до XVII век, когато католикът Петър Богдан Бакшев публикува кратка изложба по темата. Около сто години по-късно отец Паисий Хилендарски представя своя труд; друг негов съвременник остава неизвестен под името “Зографска история”.

От научна гледна точка книгите на Блазиус Клайнер и “Зографската история” предлагат значителни аргументи спрямо труда на Паисий; въпреки това хилендарският монах успява повече да улови стремежите и надеждите във възраждащата се национална идентичност у българите – така той става основоположник както на движението за възраждане, така и носител вдали мечти.

Пристрастията в творбите като тези могат лесно да бъдат забелязани при всякакви обобщения върху историческите аспекти както по времето или след края på османската власт./.../

Представянето ми може би също изглежда недовършено - някои идеи могат да провокират остри реакции; надявам се все пак те да водят до сериозни дискусии които ще помогнат за уточняване или преосмисляне мненията ми по темата. Този труд представлява моето личното виждане относно нашето минало – стараел съм се максимално да бъда обективен , но както отбеляза Симеон Радев: безличните историци не съществуват , затова аз също имам свои предпочитания.”
/Пламен С . Цветков/