Минало несвършващо

Как възприемаме миналото - като наследство, съхранявано в архиви и музеи, или като неразривна част от нашето ежедневие, която ни предоставя решения, пристрастия и значения? Как го използваме - като източник на увереност или може би за да запълним определени липси в това самочувствие? Какви спомени задържаме и какво забравяме? В каква степен настоящето ни е повлияно от различните натрупвания на паметта?

На тези въпроси се опитват да намерят отговор преподаватели и студенти от три университета. Проектът „Топоси на историческата памет“, който доведе до този сборник, е реализиран чрез Нов български университет и Американския университет в България с участието на автори от Софийския университет.

Наша цел беше да идентифицираме ключови места, събития и личности в българската история (в контекста на балканските и европейските реалности), които формират идентичността на съвременния човек. Заедно разсъждавахме върху влиянието на историческата памет при оформянето на манталитетите в модерното общество. Също така анализирахме нивото на модернизация у нас и зависимостта му (или независимостта) от историческите фактори, влияещи върху днешния ден. Накрая поставихме под въпрос дали обширната история, която сме генерирали тук, вече е просто архивирана или все още играе активна роля в постмодерното ни настояще.