Ру

Ким Тхуи е дъщеря на т.нар. „корабни хора”, които напускат мизерията на родния Виетнам, за да намерят убежище в друга страна, която е готова да ги приеме – в случая Квебек. Животът я отвежда от красивия дом в Сайгон, където семейството й с добри средства е изгонено от новите северновиетнамски власти, през миризливия бежански лагер в Малайзия до топлото приемане в Северна Америка. Нейните размисли се разгръщат в кратки глави, като всяка започва там, където свършва предишната. Срещите с различни хора по пътя й и ситуациите, които преживява – трагични или смешни, абсурдни или шокиращи; многобройните лели и чичовци с ярки характери; мъжете около нея; както и един от синовете й със синдром на аутизъм; голямата майчина любов и привързаността към родината, откъдето произлизат детските люлчин песни – всичко това е описано с нежност и внимание към детайлите. Чувството за хумор допринася за създаването на текст изпълнен с драма и поезия благодарение на признателността към страната-приемник, която „престава да бъде просто географско място и става част от песента на живота”.