Балада за стария моряк

Семюел Тейлър Колридж композира „Балада за Стария моряк“ през 1797 година. Поемата е публикувана за пръв път в сборника „Лирически балади“ (1798), който представлява важен труд, събран от стихотворения на Уърдзуърт и Колридж и слага началото на английския романтизъм.

В английската литература не съществува друга поема, която да е вдъхновила толкова много художници – над 70 различни творци са работили върху многобройните издания на това произведение. Най-известният между тях е великият Гюстав Доре (1832 -1883), който в рамките на по-малко от три десетилетия реализира хиляди гравюри върху редица значими литературни произведения, вариращи от Библията до Рабле, Данте, Милтън, Сервантес, Балзак, Тенисън, Байрон и Едгар Алан По. Илюстрациите към „Балада за Стария моряк“ се нареждат сред най-зрелите му и запомнящи се творби. Вълшебната атмосфера на поемата предоставя възможност на Доре да пресъздаде безкрайните пространства на откритото море, бурите и водовъртежите в непознатия океан, ледявата пустош в Антарктика и тропическите води с техните морски чудовища. Освен това той предава страданията на Стария моряк с удивителна кинематографичност, което прави шедьовъра на Колридж една от най-вълнуващите поеми в английската литература.

Представеният тук превод следва текста от авторитетното издание отпечатано през 1834 година и включва добавените коментари от автора към оригиналния текст през 1817 година.