Травми и чудеса. Портрети от Северозападна България

"Травми и чудеса: портрети от Северозападна България" е вторият съвместен проект на Бабак Салари и българската журналистка Диана Иванова, след "Моята улица. Кубински истории". Този нов проект разглежда загубата и страданието на хора, чиито семейства се разпадат заради заминаването на близките им да работят в чужбина.

Салари черпи вдъхновение от велики фотографи като Робърт Капа и Себастиао Салгадо. Неговите снимки, заснети с голяма близост до обектите, демонстрират изключително овладяване на черно-бялата фотография. В своето дълбоко човечно повествование той успява да предаде красиви и тъжни моменти, а нюансите на сивото разказват важни истории, които не са известни досега, според писателя Рауи Хадж.

През 2008 година Салари за първи път посещава България и конкретно Северозапада по покана на фестивала на спомените в Горна Бела Речка, организиран от родената в Монтана Диана Иванова. Темата за загубата му оставя силен отпечатък; той е впечатлен от самотността сред възрастните хора и емоционалната трансформация вследствие миграцията през последните две десетилетия към Западна Европа или други региони в страната.

За него чувството за изгубена посока, болката и изолацията са лични опити свързани с повече от 25 години живот в изгнание в Канада. Заедно с Диана Иванова той прекарва над месец във взаимодействие с жителите на повече от 15 селца около Бела Речка, Своге, Вършец, Монтана и Враца. От тези срещи произлизат над 50 черно-бели портрета придружени от интервюта относно травмите и чудесата при самотността у възрастните жители в Северозападна България насред увеличаващата се миграция към Западна Европа.