Соло. Роман

Според Салман Рушди, "Соло" на Рана Дасгупта представлява "роман с изключителна и завладяваща странност", който поставя автора сред най-неочакваните и оригинални писатели на своето поколение. Само много даровити автори като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер успяват да постигнат такова зашеметяващо равновесие между реализма и сюрреализма.

"Соло" е вторият роман на Рана Дасгупта след "Токио: полет отменен" и разказва историята на Улрих - стогодишен мъж от България, живеещ в самота. Преди да ослепее, той прочита разказа за група изследователи, които откриват ято папагали. Тези птици говорят езика на общност, която е била унищожена при внезапно бедствие. Озадачени от находката си, учените улавят папагалите в клетки и ги качват на кораб обратно към родината си с намерението да проучат останките от загубения език. За съжаление, птиците не успяват да преживеят пътуването поради травмите от катастрофата. Улрих започва да се пита дали има забравени думи или идеи, които би могъл да остави след себе си – въпроси го водят през бурното ХХ век, изпълнено с насилие, забранена музика, изгубена любов и замърсен въздух. В крайна сметка той достига до дълбока епифания изпълнена с нежност и просветление.