Стичането. Пътят към всички култури

Не смятам, че човек не може да стане част от другите!

Според географския канон, изворът, който е най-отдалечен от устието на реката, представлява нейния произход и цялото й течение носи едно име. Въпреки това, нито една голяма река не би могла да стигне до океана без помощта на притоците си – потоци, ручеи и малки реки. С времето основната река достига океанските води и изворът остава само като далечен спомен; течението е оформено от многобройни вливания по пътя си... Това стичане е жизненоважна и динамична сила в човешката култура. То играе роля за културата подобно на гравитацията за природните явления. Иначе казано: без стечение няма културно развитие. Когато културата е активна, тя се трансформира чрез влияния както отвътре, така и отвън и променя своето направление. Само чрез взаимодействие с Другия една култура може да остане жива. Затова най-великите цивилизации са изградени именно върху принципа на стичането.

Крепостта предлага сигурност за известно време, но в крайна сметка те задушава: ставаш пленник в собственото си гето също толкова лесно, колкото натискаш други към техните гета. Много по-добре е да следваш пътищата на поклонниците и търговците – сладкодумците и трубадурите – там можеш да откриеш мъдростта на човечеството: осъзнаването, че различните култури не се противопоставят взаимно; вместо това те текат заедно. Да приемеш друга култура означава да се освободиш от конфликти; а отказвайки противоречията между тях всъщност ти приемаš самата същина на културното разнообразие.